История на Анимето

Анимето води началото си от първите години на 20-ти век, когато японски филмови компании почват да експериментират с анимационни техники, изпробвани преди това във Франция, Германия, Щатите и Русия. Най-старото аниме е излезнало на големия екран през 1917 - двуминутен клип със самурай, който пробва новия си меч върху жертвата си, но не побеждава. Едни от първите имена в Аниме са Шимокауа Отен, Джун'ичи Коучи и Сейтаро Китаяма. До 1930 година анимацията навлиза в японското кино като алтернатива на игралните филми. Въпреки голямата външна конкуренция, артисти като Нобуро Офуджи и Ясуджи Мурата работят на нискобюджетни груби анимации и успяват да стигнат до доста удовлетворяващи резултати. Други, като Кензо Масаока и Митсую Сео, допринасят много за напредването на японската анимация с техниките, които влагат в работата си и благодарение на помощ от правителството, което прилага анимация в образованието и пропагандата си. Първото аниме със звук създавано някога е "Chikara to Onna no yo no Naka", издадено от Масаока през 1933 година. Първото пълнометражно аниме се нарича "Momotaro's Divine Sea Warriors" ("Божествените морски воини на Момотаро"), режисиран от Сео и спонсориран от японския военноморски флот.

Кадър от "Momotaro's Divine Sea Warriors"

Успеха на "Снежанка и седемте джуджета" (продукция на Уолт Дисни от 1937 година) вдъхновява японските артисти. През 60-те години на 20-ти век Осаму Тезука приспособява и опростява много техники, използвани във филмите на Дисни, за да намали разходите си и да ограничи броя на кадри в продукциите. Възнамерявал е това да бъде краткотрайна мярка за липсата на време и неопитния екип, с който е работил. През 70-те години мангата набира популярност и много от мангите по-късно се превръщат в анимета. Обръща се голямо внимание на работата на Осаму Тезука - наричали са го "Бог на мангата". Неговите практични подходи са основата на някои характеристики и жанрове на японската анимация. Например т.нар. "Mecha" (жанр в анимето и мангата, в който огромни роботи са основна част от сюжета) е създадена от Тезука и по-късно се развива като жанр заради имена като Го Нагай, като добива крайната си форма в ръцете на Йошиюки Томино. Анимета като Gundam и The Super Dimension Fortress Macross от 80-те години на 20-ти век се превръщат в класики и са основата на Mechа жанра, който в момента е един от най-често срещаните аниме жанрове и продължава да се развива. По това време анимето почва да се приема в японския мейнстрийм и издаването става все по-често и по-често. След няколко успешни аниме адаптации извън Япония, през 90-те външния пазар набира скорост и все повече хора до ден днешен се радват на тази анимация.

Пример за роботи в Mecha жанра.